Да помогнем на другите да осъзнаят предимствата на Пекин

Да помогнем на другите да осъзнаят предимствата на Пекин

Blog Article

Лазо, сух, слабичък момък, беше приклекнал до огъня и потикваше съчките. Другите, увити в ямурлуци, бяха налягали около огъня, уморени гледаха играта на пламъка и мълчеха. Най-старият от тях, петдесетгодишен мъж, беше подпрял глава на жилестата си, гола до лакът ръка, тъмнобляскава като желязо, и пушеше замечтано.

Тъмнееха гъсти ресници, мъртвешки склопени. Из полуоткрити уста бе потекла струйка алена кръв и обагрила бялата й гушка. Едната й ръка още държеше острия сърп, другата грижливо стискаше ръкойка класове.

— Майко, я си почини и ги послушай! Ако схванеш Пенкиния глас, да знаеш, че наистина снаха ще та стане.

Нощта мълчеше. Само щурците тихо и едногласно църкаха: Пенка, Пенка, Пенка… * * *

Служителите и миряните на Жрелинския манастир са в очакване на празника “Успение Богородично”. Особено тържествен празник, поради чудотворната икона на светата майка, намираща се в църквата. По този повод се бият камбаните лично от Игумена – Отец Йоаким. Сърцето на монаха трепне по богатите дарове на заможен богомолец за иконата – златен ореол и лилава завеска. Педантичният свещеник държи манастира да свети от чистота. Влиза в черквата и открива, че пред иконата смирено е застанала “дрипава, мръсна, забрадена” жена с дете в ръце.

Явно отново я докоснах с това, защото като легнахме да си почиваме, започна да ми прави от нейния страхотен масаж – просто пипа вълшебно, изключително приятно е.

В този разказ от Елин Пелин се говори за едно село, в което е придошла суша. Приятелите Лазар Дъбака и дядо Корчан измислят нестандартно решение – да построят вятърна мелница. След време, работейки на строежа, виждат, че се задават облаци ??????? и цялото село се събира, да празнува.

- Гледам, че се движиш нормално вече, явно те е поотпусна гърба. Ако искаш ела да се разнообразиш малко, ще пояздим из околията, има хубави гледки. Естествено съгласих се. Вече усещах, че ѝ е допаднала компанията на някой малко по-мислещ и обръщащ ѝ внимание, с който може да си говори и започнах да се замислям, че вече шансовете за нещо са реални, съответно въпреки риска да го изгубя, си взех портфейла уж без да се усетя (за пред нея, все едно по навик съм го направил), в него винаги нося презерватив.

Тя отвори очите си. Дълбоко в нейния измъчен жален поглед гореше бесен ужас. Животното вдигна главата си и промуча отчаяно, но пак не можа да стане.

- Ще взема оня, който ме изведа на върха на Самодивските скали.

Ей тук вече, явно я докоснах с нещо, дето казах, защото клекна до мен погледна ме и ми каза:

После взе от колата вехто скъсано чердже, наметна се с него, влезе в гората и почна да реве като мечка и да лази на четири крака към бедната крава.

Косачите се спогледаха плахо. Очите им се питаха. Благолажът вдигна тайнствено пръст, ослуша се дълго и рече:

— „Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.“ Проклето сърце, такава му е пустата направа.